Ако някой преди 7 или 8 години ми беше казал, че ще летя до Китай, просто щях да се засмея и да кажа "Аз - никога!". Но не защото изпитвам някаква невероятна фобия от летене, а по-скоро защото не вярвах как една детска и доста позабравена мечта ще се сбъдне и то на фона на специализацията ми . . .
. . . на 22 септември излетях с дестинация София - Москва - Пекин и станах част от нещо, което се помни винаги - 19ят Световен конгрес по гастроентерология, онкология и хирурггия на едноименната Международна асоциация. Три дни в които видях онези хора, за които иначе бях чел само в статии, три дни изпълнени с много медицина, вековна история и спомени . . . и малко носталгия, но само малко /вероятно заради часовата разлика/.
В РЕЗЮМЕ: един спомен за цял живот . . .следва продължение
Няма коментари:
Публикуване на коментар